dinsdag 11 juni 2019

ИМЕНАТА НА СТРАНАТА НИ



По времето на Херодот страната ни е позната като Тракия. Старият автор е удивен от големината на населението е нас и споделя, че няма по-голям народ от траките, ако не се броят индийците: "Θρηίκων δὲ ἔθνος μέγιστον ἐστὶ μετά γε Ἰνδοὺς πάντων ἀνθρώπων·" - Her.V.3.


Според писалият по-късно автор Стефан Византийски, са съществували по-стари названия в отминалите времена, като тези названия са Перкe и Ария. Докато Перке може да се преведе като планинска земя (ср. хет.peruna-скала), то Ария е явно страна на ариите, страна на благородниците (cp.санср.   arya -благородник, ариец). 


В това има логика защото дедите ни наричани по време на Античността с името траки, са били бойци-колесничари, точно както старите арии създали Ведите. А освен това имаме и сведения за тракийски поход до Индия, в следствие на който местното население е силно повлияно. Заселването на траки в Индия обяснава защо индийския погребален обред сати, е идентичен на този, който се практикува у нас.



Триумфът на тракийския бог Дионис над индийците -Triumph of Dionysus, Anonymous (Roman EmpireWalters Art Museum:
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b9/Roman_-_Sarcophagus_with_the_Triumph_of_Dionysus_-_Walters_2331_%282%29.jpg/1024px-Roman_-_Sarcophagus_with_the_Triumph_of_Dionysus_-_Walters_2331_%282%29.jpg

Като територия на юг от Дунава, названието България е засвидетелствано през IV век. Става дума за карта направена по описанията на Св. Йероним. Макар оригиналът да не е запазен и копието да е от XII век, имената на посочените народи са древни, същото важи и за имената на реки, градове, планини. Това показва, че действително през IV век названието България (Vulgaria) вече е било прието поне за областта Мизия.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg/800px-Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg

За да се наложи името България като тъждествено над такъв голям регион като Мизия е нужно много време, а това означава, че страната ни е обитава от хора разпознаващи се като българи поне стотина години преди времето на Св. Йероним, т.е. през III век, а дори и по-рано.

Учените защитаващи официалните виждания за произхода на народа ни, отказват да приемат картата за автентична, макар да признават за достоверен документ "Именника на българските князе". Там е казано пределно ясно, че 515 години преди княз Аспарух, от другата страна на Дунава дедите ни са имали свое княжество.

Тук е мястото да се поясни, че преди около две хиляди години, Страбон пише, че гетите подобно на мизите обитават територии както на север, така и на юг от река Дунав: "Now the Greeks used to suppose that the Getae were Thracians; and the Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi" - Strab.VII.3.2



Няма причина, три века и половина след Страбон ситуацията да е различна, т.е. хора от групата на мизите обитават както земи на север от Дунава, така и на юг от Дунава, като втората група се явава поданици на Римската Империя, докато северняците са независими и могат да имат своя държава. 

Това обяснява защо в "Именника" се твърди, че през II век, 515 години преди княз Аспарух, дедите ни имат княжество от другата страна на Дунава. Провинция Мизия е обитавана от българи, които са подчинени на Рим и макар по времето на Константин Велики те да получават известна автономия, все пак остават задължени да дават войска на римските императори.

Самото име българи принадлежи по начало на хора от групата на мизите. В последствие то се налага над всички представители на мизите, а накрая е прието и от всички родствени групи, които по време на Античността са известни под колективното име траки. Този метод на налагане на народностно име важи и за германите, както знаем от думите на Корнелий Тацит: 

"The name Germania, however, is said to have been only recently applied to the country. The first people to cross the Rhine and appropriate Gallic territory, though they are known nowadays as Tungri, were at that time called German; and what was at first the name of this one tribe, not of the entire race, gradually came into general use in the wider sense. It was first applied to the whole people by the conquerors of the Gauls, to frighten them; later, all the Germans adopted it and called themselves by the new name."

https://facultystaff.richmond.edu/~wstevens/history331texts/barbarians.html

Приемем ли, че дедите ни са местен народ и, че името българи първоначално е принадлежало на мизите, то както картата на Св. Йероним, така и сведенията от "Именника" стават лесни разбиране. Става ясно, че както преди идването на римляните, така и по време на продължилата до VII век окупация, река Дунав не е разделяла два народа, а две групи на един и същ народ, който жителите на Вечния град са наричали траки.

Обитаващите земи на север от Дунава са били независими и поне от II век (515 години преди княз Аспарух) имат своя държава (която реално е продължение на унищоженото от император Траян севернотракийско царство на Декебал бел.моя). Част от местното мизийско население на юг от Дунава се е разпознавало като българи, но до края на VII век остава под властта на Рим.

Тракиецът Виталиан предвожда българи през 513-515-та година, а описвайки събитията Йоан Никиуски споделя, че този военоначалник се завърнал в Провинция България:

"“And he also gave battle to Vitalian, and there was great slaughter on both sides. Cyril the general retired into the city named Odyssus, and stayed there while Vitalian withdrew into the province of Bulgaria.”-John of Nikiu, Chronicle, LXXXIX -75

http://www.tertullian.org/fathers/nikiu2_chronicle.htm 

Самият израз Провинция България показва, че името на народа ни вече е наложено над областта Мизия, но хората са подчинени на Римската Империя и това статукво се запазва до 680-681-ва година когато под водачеството на княз Аспарух страната ни е освободена.

Дунавските славени, които се съюзяват с Аспарух не са северни пришълци както се твърди в официалните теории, а са потомци на старите гети. Цитирайки Теофилакт Симоката, д-р Ганчо Ценов обяснява, че българите са представители на мизите, докато славените са мизийските роднини и съседи гетите.

Виждането на д-р Ценов е логично и обяснява защо няма чужд субстрат в българския език, става ясно и защо имената Плиска, Преслав, Търново не са нито тюрски, нито ирански, а принадлежат на тракийската ономастика - един упорито ингориран факт. 

Това са фактите, те могат да бъдат проверени, подложени на критика и т.н., но си остават факти, а когато фактите говорят и боговете трябва да мълчат.